Ревюта на игри: Психеделично приключение и досадно шофиране

Отвъд хитовите видеоигри има свят от истински хрумвания от по-малки студия. Редовно ще подчертаваме някои от по-новите варианти.

Ultros

Far, надалеч в необятността на дълбокия космос, абаносов галактически транспортен съд ви чака. Вътре е буйна, злокобна ботаническа простор от растения, дървета и гъби, типове, които в никакъв случай преди не са виждани. Жива растителност се простира на всички места, през тунели, пространства за обхождане и градини. Това не е просто буколична среда. Около пет часа след началото на Ultros осъзнавате, че този опияняващ биом е по едно и също време саркофаг и място на раждане на нещо мрачно и непознато.

В разнообразната галактика от концепции за видеоигри, може би най-важният признак е концепцията да бъдеш затвърден на място. Дългогодишни сериали като The Legend of Zelda популяризират мистериите на кралството Hyrule, изпълнено с мрачни подземия и големи влажни зони, следени от планински върхове.

Различно е за инди игри като Ultros, първо заглавие на шведското студио Hadoque. В техните новоизмислени светове, основани от няколко души, мястото не е толкоз познато на играчите. Често няма история на франчайз, на която да се върнем обратно, а единствено деликатно премислена първа фотография – Ultros е вълнуваща, средата му от време на време е домашна, а от време на време рискова – която основателите на игри се надяват да заловен.

Завладяващата природа на Ултрос е изключително забележителна. Заради поемането на риск брилянтност на художника Никлас Акерблад (известен като „ El Huervo “ и с работата си по Hotline Miami), дългите, извиващи се изпъкналости на плоската среда са толкоз въздействащи, че е елементарно да си представим един по-дълбок 3-D свят.

Влиянието на Муха е смесено с клаустрофобични проходи, които отстъпват място на извисяващи се, диво изглеждащи атриуми и олтари. Бихте си помислили, че прибавянето на движещ се сюжет от научна фантастика може да е прекомерно. Вместо това, покълването на великански семена в дървета с листа с размер на тялото е повече от просто начинание за изстудяване. В последна сметка покълналата флора предлага достъп до до момента недостижими пътища. В зона, непокътната за усъвършенствания, комбинирането на семена прави Ouji по-силен, по-гъвкав и еластичен.

С минаването на часовете прекъсването, с цел да видите яркото фоново изкуство на Ultros, е също толкоз значимо, колкото и ученето по какъв начин да се подхлъзнеш под врагове. Тези фонове изскачат зад черен напред във времето, с цел да се трансформират с времето, давайки улики какво се случва. Както и чиповете памет, които намирате по пътя. Същото вършат и непредсказуеми герои като маскираната ловджийка Васа, която ви наставлява първоначално.

Толкова доста подробно внимание се обръща на детайлите, че даже гибелта на незначителни врагове наподобява изненадваща. Вземете меч на злобния Puppaluppa; експлодира във шадраван от розови петна лава и нещо, което наподобява като дребни, сини души с три очи.

Победете забележителен зложелател като многоцветна муха, стреляща с бомби и играта стартира още веднъж. Ouji се разсънва, без оръжие и самичък в цветно поле от цветя. Тя още веднъж се движи през кораба, с цел да нападна великански рак, който ви подканя да атакувате с по-малкия си нокът като боксьор, който се подиграва на конкурент по време на претеглянето.

Ultros обезпечава място, което се усеща като вкъщи, изключително когато героите стартират да разпознават Ouji по време на цикъла на пробуждане, проучване и борба. Не желаете да напускате това извънредно жилище за игри. Пътуването беше като премеждие в жив музей на изкуството.

Pacific Drive

Pacific Drive стартира на видимо зарязан Олимпийски полуостров с малко подтекст или встъпление. След като пристигнете с кола на ферибот, карате по криволичещи пътища и около извисяващи се борови дървета, които закриват останалата дневна светлина. Околната среда става по-тъмна, когато вали дъжд. По радиото звучи мрачна мощна балада, където думите „ Може да се наложи да се скриеш зад тези мъртви очи на автомагистралата “ предвещават бъдещето.

След това стена, покрита с бодливата тел става забележима в далечината, част от нещо, което държавното управление желае да резервира в загадка.

Тук законите на физиката стават непредвидими. Части от пътя се трансформират в развалини; другаде кули от камък се издигат като солидни мостри от ядро. Чрез някакъв тип пронизителен огненочервен ураган колата е засмукана в по-ранно време и се трансформира в остаряло комби. Тази композиция от метал, тиксо, въжета за бънджи и наслойка е съвсем подготвена за бунище. Необходим е по-здравословен метод на превозване, с цел да се оправим с нездравословните зелено-жълти талази от сила, които се пробват да възпрат външни лица от откриването на истината, която е някъде там.

Горивото би трябвало да се източва от изоставено транспортно средство. Скоро една гума би трябвало да се смени в занемарен гараж. Именно там човешкият живот се чува посредством радиото.

Тобиас и Франсис са несръчно дуо, озадачено да срещне различен човек. Ти си Breacher, споделят те, някой, който не би трябвало да е там. Със закачки, напомнящи за радостните водещи на предаването „ Car Talk “ на NPR, те радостно се кълват един различен, до момента в който дават указания. Първо би трябвало да тръгнете на изток, с цел да срещнете доктор Офелия Търнър, известна още като Опи.

Но кой път е това? Карах надалеч в неверната посока, преди да виждам дребен компас на таблото. Устройството трябваше да бъде направено по-голямо или видяно с мигаща светлина. Но може би това нямаше значение. При идването в гаража на Опи компасът демонстрира запад. Цареше комплициране.

В тъмното работно пространство Опи не желае да взе участие в чужд, до момента в който Тобиас и Франсис не се записват, молейки я да ви помогне да подготвите вагона, тъй че приключението може да продължи. Отново ми споделиха да сложа гуми и реалокирах колата до един залив. Това не е точното място. Осъзнавайки, че е нужна огромна точност, го карам малко напред. И най-после, може да бъде надграден с панели, шпакловка и газ.

Така става с Pacific Drive, първата игра на Ironwood Studios, компания от Сиатъл. Като човек, който няма нищо срещу да се изцапа, когато конфигурира авточасти, желаех да се насладя на играта. Но е мъчно да се направи това заради тромавите способи за корекция.

Системата за инвентаризация е комплицирана и изисква прекалено много търсене за намиране на принадлежности. Същото важи и за GPS система, която е неинтуитивна. Има и комплицирани чертежи, които вършат изработването на автомобилни елементи скучна работа. В последна сметка ръководството и направата на продукти вършат Pacific Drive по-дълъг и по-труден, само че не изключително по-богат и възнаграждаващ.

По време на ранна задача за корекция на радиоантена на върха на рид колата беше постоянно влачен в дърветата от злокобен дрон с огромен магнит. Въпреки че това беше плашещо вълнуващо, транспортното средство беше толкоз ударено, до момента в който се връщаше към магазина на Опи, че и аз се почувствах натъртен и отпаднал.

Ultros се предлага на PlayStation 5, PlayStation 4 и компютър. Pacific Drive ще бъде пусната за PlayStation 5 и PC на 22 февруари. Всяка игра може да бъде победена за към 15 часа и е прегледана на PlayStation 5.